A A A

Какво ще финансира София до 2022 г.

София, наред с Париж, Лондон, Мадрид и Амстердам е сред градовете, които имат ясни политики за подобряване на качеството на живот за своите граждани. Ако вярваме на автора на това твърдение - председателят на групата на ГЕРБ в Столичния общински съвет Малина Едрева, то списъкът с проекти за европейско финансиране на София в следващите няколко години би трябвало да отразява тези ясни политики.

 

Може да видите всички проекти, които ще получат европейски средства в столицата, на картата. В зелено са проектите, които Столична община е обявила за приоритетни, а в сиво - "резервните". Големината на всеки проект пък съответства на сумата, която ще бъде инвестирана в него.

 

Съдете сами: от близо 240 млн. лв., които София получава от оперативна програма "Региони в растеж" до 2022 г. (когато свършва отчетно новият период на еврофинансиране), най-голямото перо е за трамвайни ремонти, второто - за детски градини и училища, третото - за ремонт на градски зони като градинката "Кристал", Западен парк и др. Предвидени са и ремонт на един театър и един дом на културата.

 

Политика или липса на въображение 

 

Може да наречем това "ясна политика за подобряване на качеството на живот". Можем да го наречем също така "мислене на дребно" или, още по-лошо "пропилени възможности". Наистина ли най-големият град в България, с най-големи възможности за инвестиции, с най-голям бюджет, с най-много възможности за развитие, който умишлено бе подпрян от държавната власт, за да получи в пъти повече "безплатни пари" от новия период в сравнение с останалите, ще ги изхарчи за 20-ина детски градини, автоматизирани тоалетни в Западния парк и ремонт на две трамвайни трасета?

 

София влиза във втори програмен период без да се е научила да използва пълния потенциал на "безплатната" помощ от ЕС - и вместо това продължава да я инвестира в ежедневното си задължение да поддържа собствената си инфраструктура. Това, на езика на икономистите, се нарича "заместващо", а не "допълващо" финансиране - с други думи, градът делегира част от естествените си дейности на европейските пари, вместо да търси начин те да надградят собствените му усилия.

 

Това е именно нещото, срещу което протестираха Германия и редица други държави-донори в ЕС, когато се обявиха публично против "оправянето на градинки" като модел на финансиране и поискаха все повече ресурс да отива в проекти, които връщат стойност, като например нисколихвените заеми за малки компании или за публично-частни инициативи. София продължава да мисли как да похарчи едни пари, а не как да ги инвестира.

 

Разбира се, може да се твърди, че това е следствие на европейските правила, че "няма как" да се излезе от границите на изискванията, но това едва ли може да е сериозно обяснение. Ако има желание, има и начин - питайте всички онези проекти, които "нямаше как" да бъдат финансирани по ОПРР миналия период, но се оказаха в схемата (справка - Северната тангента). Просто мотиваторът там явно е бил по-голям от този да се мисли творчески сега.

 

Пари - само в определени зони

 

И още нещо. София ще има възможност да ползва и ресурс от финансови инструменти в следващите години. Фондът на фондовете ще пусне такъв - схема-наследник на JESSICA, която ще финансира подобни инициативи. Но изненада - те ще могат да бъдат само в определените от София "зони за въздействие".

 

За да стане по-ясно, ето пример: Искате да направите старчески дом. Знаете, че няма да ви е лесно в началото и затова предлагате на София да помогне за тази социална-бизнес инициатива, която се вписва в целите на програмата за развитие. Вие ще можете да кандидаствате във фонда за нисколихвен заем при облекчени условия... ако физическата локация на бъдещия старчески дом попада в някоя от тези зони. Няма значение дали ще е по-изгодно или смислено по всички икономически правила той да е в село близо до София - финансиране ще има само в пределите на определените преди няколко години зони. Същите зони, в които могат да са и другите проекти. С други думи, ако живеете например в "Хаджи Димитър" или "Младост", европейски пари вие до 2022 г. няма да видите по никакъв повод.

 

 

 

 

Източник: Капитал

Снимка: Интернет

 

tes