A A A

Асен Блатечки, Койна Русева и Калин Врачански в "Малко комедия"

 

Асен Блатечки, Койна Русева и Калин Врачански се събират в новата постановка на театрална къща Viva Arte и ДТ"Адриана Будевска" Бургас "Малко комедия" на Борислав Чакринов.

 

Премиерата е на 28 ноември в открита сцена „Сълза и смях",  в София.

 

„Малко комедия" всъщност е не една, а цели две обединени театрални пиеси: „Предложение" и „Мечка" по текстове на гениалния руски автор А.П. Чехов. 

 

В комедията „Предложение" на преден план излизат гордостта, инатът и копнежът за истинска любов, която да не е подчинена на материални ценности. Героите не осъзнават, че житейското им време изтича твърде бързо, че човешката близост и добрите отношения могат да станат жертви на тяхната безсмислена опърничавост. Копнежът за близост, който изпитват един към друг, им се изплъзва и дори ги разболява. И въпреки това, почти до края на постановката, те не отстъпват от нищожните си мании за собствена стойност и криворазбрана гордост.

Комедията „Мечка" разказва шеговито патетичната история на вдовицата Попова, която е твърдо решена да обича до гроб покойния си съпруг, но не успява да удържи на обещанието си, съблазнена от кредитора на семейството. Двамата се сблъскват в абсурден спор за любовта: кой е по-верен и постоянен - мъжът или жената. В увлечението си за надмощие един над друг те дори се предизвикват на дуел, но както всички комедии, така и тази завършва с щастлив край. След безкрайни спорове двамата герои се влюбват и с шеметно колебание напред - назад, предизвикано от горещото привличане един към друг, се събират.

 

Двете пиеси, изкусно обединени в един забавен текст, ни увличат в завладяващ сюжет, който докосва душите и сърцата ни. „Малко комедия" ни кара да се замислим кое е важно в живота и какви ценности ни ръководят, а виртуозното актьорско трио придава на представлението неповторим блясък чрез уникалните интерпретации на гениалните Чехови персонажи.

 

Източник: cross

 

Снимка: Интернет

Ерик Еманюел Шмит се срещна с директора на Народния театър

Авторът на хитовото представление „Г-н Ибрахим и цветята на Корана” пожела попътен вятър на Мариус Донкин

 

Най-прочутият френски драматург Ерик Еманюел Шмит поздрави новия директор на Народния театър Мариус Донкин и му пожела попътен вятър в новото начинание.

 

Авторът на хитовата пиеса „Г-н Ибрахим и цветята на Корана” – един от най-успешните моноспектакли на Мариус Донкин, който години наред се радва на нестихващия интерес на публиката, посети Народния театър, за да се срещне с актьора. „Пожелавам големият артист, когото познавам, да бъде и голям директор”, бяха първите думи на Шмит при срещата му с Донкин. Той остана впечатлен от театъра и Голямата сцена, а срещата му с директора на театъра продължи повече от два часа.

 

Самият Шмит в момента играе във Франция „Г-н Ибрахим и цветята на Корана”, предстои му и турне в Италия и Канада. По време на разговора си с Донкин двамата обсъдиха и идеята за съвместен проект.

 

„Срещите с личности като Ерик Еманюел Шмит винаги са вдъхновяващи и аз съм щастлив, че това се случи”, каза Донкин. Той си припомни едно от най-важните неща, които е научил от големия драматург, а именно – че най-важна в изкуството е истината, защото тя преодолява всичко.

 

Мариус Донкин подари на Шмит специален албум, посветен на историята на Народния театър „Иван Вазов” и му връчи и благодарствено писмо за вдъхновяващата съвместна работа през годините.

 

 

Източник: theatre art

 

Снимка: Интернет

Обир

от Джо Ортън, превод - Рада Шарланджиева
Постановъчен екип: режисьор - Михаил Петров; сценография и костюми - Елена Иванова; снимки - Атанас Кънчев
С участието на: Михаил Петров, Ева Тепавичарова, Христо Терзиев, Виктор Танев, Георги Мамалев

Парадоксите и абсурдът в „Обир" са по-достоверни от житейската реалност

Не познавам друг драматургичен текст, който може да бъде определен жанрово толкова разностранно и за който нито едно от тези определения да не е в повече. Написан като „комедия на обноските", „Обир" на Джо Ортън е и блестящ социално-политически трагикомичен фарс с криминално-сантиментални оттенъци, с изключително чувство за хумор, с дълбочини и прозрения, над които можеш да се заливаш от смях, но и да пролееш немалко сълзи.
А нашият спектакъл в стил неодекаданс представя една абсурдна, смешно-тъжна действителност. Опасно весела приказка за тоталното разложение и морално-икономическата разруха, поднесена, слава Богу, с невероятно чувство за хумор.
За Джо Ортън: Изключителен! Няма такъв драматург. Уникален е!

Михаил Петров

Времетраене: 90 мин.
Играе се на Открита сцена „Сълза и смях" в Народен театър Иван Вазов

Театър "София" се превръща в "Бродуей"

Столичният театър „София" ще бъде изцяло обновен по модел на „Бродуей", обяви зам.-кметът по култура Тодор Чобанов. Проектът за ремонта е преработван няколко пъти, така че да не се нарушава стилистиката на театралната сцена. А основната част от средствата за реновиране на театъра са по европейски програми, посочи Чобанов. По отношение на сагата около събарянето на паметника „1300 години България" зам.-кметът коментира, че до председателството на България на Европейския съюз през 2018 година се надява монументът да бъде премахнат.

 

Близо половин век театър „София" е най-големият общински театър в столицата, разполага с няколко сцени - голяма и камерна, но с времето сградата му все повече се нуждае от обновление. Зам.-кметът по култура Тодор Чобанов обяви, че тази година общината ще започне дългоочакваната рехабилитация.

 

Източник: Дарик

Снимка: Интернет

Любов

от Елин Рахнев
Постановъчен екип: режисьор – Лиза Шопова; сценография и костюми – Соня Деспотова; музикално оформление – Петя Диманова; художник на плаката – Кольо Карамфилов; фотограф – Иван Дончев

С участието на: Радена Вълканова, Христо Петков, Ева Данаилова, Никола Стоянов

РАЗХВЪРЛЯНО ЗА „ЛЮБОВ"

Винаги съм знаел, че любовта първо е изпитание, а после всичко останало. Може би затова неизбежно се просълзявам, когато видя старец и старица, вплели длани една в друга. Приемам го като едно от съвършенствата на този свят. Знам също, че човек може да отложи и депресиите си, и самоубийствата си поради любов, и това прави любовта по-важна от всички медицини. Заради нея можеш спокойно и велико да скочиш от някой висок етаж и да пропътуваш като птица поне един миг от живота си. Изобщо не е малко.
Прочетох стотици книги за любовта, изгледах хиляди филми, но така и нищо не разбрах за нея. И не само аз. Затова, ако някой ми каже, че разбира от любов, не му вярвам. Дори донякъде го съжалявам.
Винаги съм знаел, че най-много любов има в музиката. Вероятно защото е несподелена. Може би затова за мен музиката е най-великото изкуство. Много обичам писмата на Санд и Шопен и мълчанието между Зелда и Фицджералд – това също е музика. Цял живот ги преписвам в себе си. Докато не пробих до кръв всичките си вътрешности. Някак с тези мисли започнах този текст. И пак с тях слагам точка. Но всъщност не знам дали в такива истории може да има точка. Не!

Елин Рахнев

РЕЦЕПТА ЗА ЛЮБОВ

Продукти: Всичко зелено, което намериш в хладилника
Заешки сърца: 2 бр.
Заготовка: Три дни очакване

Начин на приготвяне:
Нарязваш всичко зелено – на едро, на ситно, както дойде. Тенджера, вода – и на котлона. Стоиш прав до печката, докато заври, после, докато се свари и зеленото се изгуби. Малко преди да отстраниш врящата смес, пускаш вътре заешките сърца, само да кипнат, броиш до седем и изключваш котлона.

Тънката част:
Може и да седнеш, но не отделяй очи от вратата, докато супата не се охлади достатъчно, че да може да я прибереш в хладилника. Направиш ли това, вече може да си легнеш. Любовта се прибира, ти се правиш на заспал, а после заспиваш, докато той сърба супата, подпрян на вратата на хладилника.

От личен опит:
Мълчи, говори, приеми, крещи, не дудни, приеми, прегърни, удари, приеми, давай, споделяй, вземай, приеми, не съди, спи, бълнувай, дави се, плувай, мри, живей, липсвай, бъди там, приеми, не се страхувай, не се срамувай, повърни, приеми, пак повърни и пак ПРИЕМИ...

Нямам рецепта за любовJ Имах любов, него вече го няма. Обичам те, сега мога спокойно го да кажа, защото теб вече те няма, а аз имам заешко сърце.

На Кольо К.

Лиза Шопова

Играе се на Сцена на IV етаж в Народен театър Иван Ивазов


Театър „Азарян“ представя „Корабът Нощ“

„Желанието е нещо латентно и скрито и по това

прилича на писането: желаем както пишем.“

Маргьорит Дюрас

 

Премиерни дати: 27 и 28 април 2016

сценична версия: Яна Борисова и Стилиян Петров

режисьор: Стилиян Петров

сценограф: Венелин Шурелов

превод: Мария Георгиева, Албена Стамболова

костюми: Елица Георгиева

композитор: Петя Диманова

саунд дизайн: Иван Шопов

участват: Петя Силянова, Пламена Гетова, Татяна Лолова, Цветана Манева

Билети: Касите на Билетен център – НДК

 

В най-новото представление на Театър „Азарян“ – „Корабът „Нощ“, режисьорът Стилиян Петров събира за пръв път на една сцена четири забележителни български актриси: Петя Силянова, Пламена Гетова, Татяна Лолова и Цветана Манева.  

Актьорската им среща е през текстовете на Маргьорит Дюрас – една от най-значимите фигури на френската литература.

През 1978 г. тя публикува кратък текст, наречен „Корабът „Нощ“. Година по-късно, носейки същото заглавие, се появяват театрална пиеса и филм, чийто режисьор и сценарист отново е Маргьорит Дюрас. Текстът разказва дългогодишните телефонни разговори между двама души, които се влюбват един в друг, но никога не се срещат. Самата Дюрас твърди, че сюжетът е истинска история, разказана ѝ от близък приятел. Изследователи на творчеството на писателката обаче откриват много автобиографични съвпадения. Това произведение е основата, която режисьорът Стилиян Петров избира за своя спектакъл. Двамата с драматурга  и директор на Театър „Азарян“ – Яна Борисова, добавят още няколко нейни текста, изследвайки идеите за сянката, невидимото и еротичното в енигматичния свят на Дюрас.  

 

Източник: theatre art

Снимка: Интернет

Жана

от Ярослава Пулинович, превод – Явор Гърдев

Постановъчен екип: режисьор – Явор Гърдев; сценография и костюми – Татяна Димова; композитор – Калин Николов; фотограф – Калин Николов С участието на: Светлана Янчева, Мартин Димитров, Елена Телбис, Владимир Пенев, Биляна Петринска, София Бобчева, Зафир Раджаб, Гергана Кофарджиева, Йосиф Шамли, Благовест Благоев

Хубавите пиеси най-често се занимават със съдържателни и вълнуващи неща. Любовта е съдържателно и вълнуващо нещо. Толкова съдържателно и толкова вълнуващо, че когато го изгубиш, изобщо не успяваш да го прежалиш. Никога. Втурваш се да го заместваш със сходни вълнения, с работно усърдие, с постигане на успехи, с отдаване на благотворителност, със служба на обществени каузи, понякога дори с доживотно отшелничество, но онова съдържателно и вълнуващо нещо си остава в теб като тайно знание за смисъла на живота и отказва да бъде заместено. Държи те в постоянна и упорита трагическа нужда. Хората в трагическа нужда са щастливи свидетели на наличието на рай и скоропостижни мъченици на неговата загуба. Винаги разбираме тъгата им, често копнеем с копнежа им и безусловно съчувстваме на мъката им, защото тяхната участ е нашата участ.

 

Явор Гърдев

Играе се на Камерна сцена на Народен театър Иван Вазов

 

tes