A A A

Стефан Данаилов

Проф. Стефан Ламбов Данаилов е известен български актьор, преподавател в НАТФИЗ, Заслужил артист (1975) и Народен артист (1983), а след 2000 г. и политик от БСП и министър на културата в правителството на Станишев от 17 август 2005 до 27 юли 2009.

 

Биография

Роден е на 9 декември 1942 в София. Мечтае да стане моряк в гражданския флот, защото морето винаги го е привличало, макар че няма „морска“ кръв. Майка му Евдокия (-1963) е от Ловеч, а баща му Хараламби Данаилов (-1976) от Родопите, с. Райково, сега квартал на Смолян. Дядо му Васил Данаилов е деец на ВМОРО. Стефан има сестра — Росица Данаилова както актриса, която е 9 години по-голяма от него. Съпруга — Мария Данаилова (-2014).

Още като дете участва в игралния филм „Следите остават“ (1956). Докато е в казармата, смята да кандидатства история, но актьорът Иван Кондов, който тогава е съпруг на сестра му, го посъветва да следва във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“

През 1963 г. е приет в класа по актьорско майсторство на проф. Стефан Сърчаджиев. След неговата смърт Данаилов учи при Методи Андонов и проф. Анастас Михайлов. Завършва през 1966 г. и започва работа в Пловдивския театър „Н. О. Масалитинов“.

Първите му роли в киното са във филмите „Понеделник сутрин“, „Морето“ и „С дъх на бадеми“. Популярността идва още след участието в ролята на Иван Загубански от филма „Първият куриер“, но избухва с невиждана сила, когато на телевизионния екран се появяват сериите от филма „На всеки километър“ (1969). С ролята на майор Деянов го запомня масовата аудитория в България. В периода между първите и вторите серии се снима в „Князът“ и „Черните ангели“.

За малко напуска театъра и се отдава изцяло на киното. Но през 1973 г. се връща отново, за да се присъедини към трупата на Театъра на Българската армия, а от 1979 г. постъпва в Народния театър „Иван Вазов“[2]. Продължава да се снима много в киното и телевизията.

След майор Деянов младият актьор изпълнява много други запомнящи се роли. Познавайки измамната преходност на бързите успехи, като че ли сам търси компенсация в изпълнението на „по-различни персонажи“, изискващи истинско актьорско превъплъщение. Един от най-добрите си екранни образи създава във филма на Никола Корабов „Иван Кондарев“.

След 10 ноември 1989 г. му се налага отново да се доказва и на сцената, и в киното. Премиерата на „Лоренцачо“ има шумен успех, а ролята в италианския сериал „Октопод“, го прави популярен и в чужбина.

От 1994 г. е съосновател и вицепрезидент на фондация „Авансцена“, а от 1996 г. е президент на националния комитет на Международния институт за средиземноморски театър.

Има участия в повече от 80 филма, множество награди от национални театрални и филмови фестивали. Има награда за най-добра мъжка роля в „Князът“ и „Черните ангели“ на Фестивала на българските филми, Варна през 1969 г. Определен е за най-популярния актьор в Чехословакия за 1976 г.

От 1988 г. е преподавател по актьорско майсторство в НАТФИЗ, където е доцент от 1996 г. и професор от 1999 г.

Професор Данаилов е кавалер на най-голямата награда за принос в българската култура — орден „Стара планина“, а за 2002 г. получава наградата на Министерството на културата за изключителен принос в българската култура — „Паисий Хилендарски“.

Политическа кариера

Стефан Данаилов е член на БКП. Партиен секретар е на Народния театър Делегат е на 44-тия 2000, 45-тия април 2005[4] и 46-тия декември 2005 конгрес на БСП.

В периода 2005-2009 г. при управлението на коалиционно правителство на БСП, ДПС и НДСВ е министър на културата.

На 13 септември 2011 г. е кандидат за вицепрезидент с кандидат за президент Ивайло Калфин от БСП.

Филмография

  • „Следите остават“ – Веско — 1956;
  • „Инспекторът и нощта“ – Том — 1963;
  • „Мълчаливите пътеки“ — 1967;
  • „Морето“ – Тони — 1967;
  • „С дъх на бадеми“ – Белокожев — 1967;
  • „Първият куриер“ (на руски: Первый курьер) (България, СССР) – Иван Загубански — 1968;
  • „На всеки километър“ – майор Никола Деянов в ТВ-сериал — 1969;
  • „Князът“ – княз Светослав Тертер — 1970;
  • „Черните ангели“ – Пантер — 1970;
  • „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ – Любо — 1971;
  • „На всеки километър II“ – майор Деянов в ТВ-сериал — 1971;
  • „Обич“ – Николай — 1972;
  • „Нона“ – поручик Галчев — 1973;
  • „Иван Кондарев“ — 1974;
  • „Къщи без огради“ – Керкенеза — 1974;
  • „Зарево над Драва“ – поручик Божев — 1974;
  • „На живот и смърт“ – Милев — 1974;
  • „Началото на деня“ – Андрей Стойчев — 1975;
  • „Сватбите на Йоан Асен“ – Бургундецът — 1975;
  • „Войникът от обоза“ (на руски: Солдат из обоза както и Братушка) (СССР, България) – Живко Георгиев — 1975;
  • „Този истински мъж“ – Сашо — 1975;
  • „Допълнение към закона за защита на държавата“ — 1976;
  • „Вината“ – Живко Топалов — 1976;
  • „Петимата от РМС“ — 1977;
  • „Година от понеделници“ – Халачев — 1977;
  • „Юлия Вревска“ (на руски: Юлия Вревская) (България, СССР) – Карабелов във филма за графиня Юлия Вревска — 1977;
  • „Умирай само в краен случай“ – Джо Райт — 1978;
  • „Насрещно движение“ – Чавдар Бонев — 1978;
  • „Топло“ – Майстор — 1978;
  • „Мигове в кибритена кутийка“ — 1979;
  • „Войната на таралежите“ – Бабинов — 1979;
  • „От нищо нещо“ – Панчо — 1979;
  • „Дами канят“ – Яким Вълев Донев — 1980;
  • „Кръвта остава“ – Васил Граматиков — 1980;
  • „Търновската царица“ – Старирадев — 1981;
  • „Есенно слънце“ – Кирил Дечев — 1982;
  • „24 часа дъжд“ – капитан Васил Алтънов — 1982;
  • „Кристали“ – Чолаков — 1982;
  • „Една одисея в Делиормана“ – Иванов — 1983;
  • „Завръщане“ – Васил
  • „Арис“ - 1983;
  • „Равновесие“ – актьорът — 1983;
  • „Тази кръв трябваше да се пролее“ – Ювиги хан — 1985;
  • „Борис I“ – Борис първи — 1985;
  • „Маневри на петия етаж“ – Дантон Тахов — 1985;
  • „Мъгливи брегове“ (Берега в тумане) (СССР, България) — 1985;
  • „Поема“ – Антон Чолаков — 1986;
  • „Ешелоните на смъртта“ – Митрополит Кирил — 1986;
  • „Три Марии и Иван“ – Иван — 1986;
  • „Харолд и Мод“ – Харолд — 1986;
  • „Не се мотай в краката ми“ — 1987;
  • „Небе за всички“ – Великов — 1987;
  • „Левакът“ – капитан Христо Пашов — 1987;
  • „Време за път“ – Цолов — 1987;
  • „Дом за нашите деца“ – Цолов — 1987;
  • „Мечтатели“ – началникът на полицията — 1987;
  • „Защитете дребните животни“ — 1988;
  • „Неизчезващите“ — 1988;
  • „Голямата игра“ (на руски: Большая игра) (СССР, България) – Георги Иорданов — 1988;
  • „Понеделник сутрин“ – Кръстьо — 1988;
  • „Черните рамки“ — 1988;
  • „Капан“ (на руски: Западня) (СССР) — 1989;
  • „Бащи и синове“ — 1990;
  • „Карнавалът“ – Константинов — 1990;
  • „Живей опасно“ — 1990;
  • „Червената мишена“ (на английски: Red purpose) (САЩ, България) — 1991;
  • „Берлинската конспирация“ (на английски: The Berlin Conspiracy) (САЩ) — 1991;
  • „Искам Америка“ – Паскалев — 1991;
  • „Криза в Кремъл“ (на английски: Crisis in the Kremlin) (САЩ) – Амбразис — 1992;
  • „Октопод 7“ (на италиански: La Piovra 7; на френски: La Mafia 7; на немски: Der Krake 7) (Италия, Франция, Германия, България) – Дон Нуцо Марчано в ТВ-сериал — 1994;
  • „Дон Кихот се завръща“ (на руски: Дон Кихот возвращается) (Русия, България) — 1996;
  • „Рекет“ (на италиански: Il Racket) (Италия, България) – Винченцо Грумо в ТВ-сериал — 1997;
  • „Смъртта на едно порядъчно момиче“ (на италиански: La morte dignitosa ragazze) (Италия, България) — 1998;
  • „Испанска муха“ – Уйчо — 1998;
  • „След края на света“ – Альберт Коен — 1998;
  • „Дело по съвест“ (на италиански: Un caso di coscienza) (Италия, България) — 2001;
  • „Версенжеторикс: Легенда на крал-друид“ (на френски: La légende du druide roi) (Франция, Канада, Белгия, България) — 2001;
  • „Прости нам“ — Чичо Петьо – 2003;
  • „Чифликът на чучулигите“ – 2007;
  • „Стъклената река“ – Баща на Елен — 2010;
  • „Стъклен дом“ – Димитър Касабов — 2010;
  • „Инкогнита“ – директор на фондация — 2012;
  • „Фамилията“ – Борис Арнаудов — 2013

 

 

tes