A A A

Стефан Софиянски

Стефан Софиянски
46ти Министър-председател на РБ
Мандат
19 февруари 1997 – 20 май 1997 г.
Назначен от Петър Стоянов
Президент  
 - 1997-2002 Петър Стоянов
Предшественик Жан Виденов
Наследник Иван Костов
Роден 7 ноември 1951 г.  (62 г.)
София, България
Националност българин
Съпруг(а) Алиса Софиянска
Полит. партия СДС
 

Стефан Антонов Софиянски е български политик от Съюза на демократичните сили (СДС), след 2001 г. - от Съюза на свободните демократи (ССД). Той е министър-председател на България в правителство на България (83) (1997) и кмет на София (1995-2005).

 Стефан Софиянски е народен представител в 37-то (1994–1995) и 40-то (2005–2009) народно събрание.

 

 Биография

 Стефан е син на Антон Ангелов Софиянски и Елена Бояджиева Софиянска, има сестра Мария. През 1974 г. завършва статистика във Висшия икономически институт „Карл Маркс“. През следващите години е служител в Министерството на съобщенията и информацията (1974-1975), а след това работи в Центъра по електронизация на строителството и строителната индустрия (1975-1991).

 При правителството на Филип Димитров Софиянски е председател на Комитета по пощи и далекосъобщения (1991-1993). През 1993 г. става заместник-председател на СДС и през ноември 1995 г. е избран за кмет на София. От 12 февруари до 21 май 1997 г. е начело на служебно правителство, назначено от президента Петър Стоянов. През 1999 г. е преизбран за кмет на столицата.

 Непосредствено преди президентските избори през 2001 г. Стефан Софиянски напуска СДС и застава начело на основаната от него партия Съюз на свободните демократи. Като кандидат на ССД той получава трети мандат като кмет на София през 2003 г.

 На парламентарните избори през 2005 г. ССД участва в коалицията Български народен съюз, заедно с БЗНС - Народен съюз на Анастасия Мозер и ВМРО-БНД на Красимир Каракачанов. Коалицията печели 13 места в състава на 40-то народно събрание. Софиянски е избран за депутат и за съпредседател на парламентарната група.

 През 2006 г. Софиянски е сред избраните от парламента за наблюдатели в Европейския парламент и от 1 януари 2007, след като България става член на ЕС, става временен депутат в него до първите избори за български евродепутати през май 2007 г.

През 2008 г. заема все по-радикални десни позиции, аргументирайки се с написаното в Библията. По повод организирания в края на юни 2008 г. гей-парад в столицата заявява: "Не различавам позицията си от тази на Боян Расате".

През 2011 се кандидатира за кмет на София, участвайки в коалиция Обединени демократични сили.

 

Отличия и награди

 Доктор хонорис кауза на Университета по архитектура, строителство и геодезия (2002 г.)

 

Семейство

Стефан Софиянски е женен за Алиса Иванова Балдева, с която има 3 дъщери.

 

Обвинения в корупция

През 2004 г. Софийската градска прокуратура започва разследване на 4 сделки на Столичната община и завежда 3 дела срещу Софиянски за престъпления по служба във връзка с продажбата на Централните софийски хали, на бизнес центъра на ул. „Гурко“ 1 и на терен за строителство на Милениум център. Между 5 май и 29 юли 2004 г. Софиянски временно е отстранен от поста кмет на София, за да не възпрепятства разследването.

След избирането му за депутат в Народното събрание делата временно са прекратени, поради депутатския му имунитет, но към октомври 2005 се създава парламентарна комисия по исканията на главния прокурор Никола Филчев от 27 септември и 25 октомври 2005 за сваляне на имунитета му. Тъй като според настоящата конституция не е възможно депутат сам да се откаже от имунитета си, а процедурата е много дълга и сложна, Съюзът на свободните демократи внася предложение за конституционна промяна, в която имунитетът да може да се свали по искане на депутата и да се разреши продължаването на процесуалните действия за него.

През февруари 2006 парламентарната комисия, занимаваща се с въпроса дали има достатъчно основания имунитетът на Софиянски да бъде свален, излиза със становището, че няма такива основания. При последвалото обсъждане на гласуването самият Софиянски призовава колегите си да гласуват за сваляне на имунитета му. На 22 февруари предложението е прието, което дава възможност за продължаване на съдебните дела срещу него, за които се отнася искането на главния прокурор.

През юни 2006 Софийският градски съд оправдава Софиянски по делото с Централните софийски хали. Съдът приема, че при сключване на сделката Софиянски само е изпълнявал решение на Общинския съвет, в което не е участвал и освен това Халите са все още общинска собственост, така че не може да се говори за сериозно ощетяване на общината. Когато Софиянски е избран за наблюдаващ в Европейския парламент и (от 1 януари 2007) временен евродепутат там, изниква въпросът има ли той имунитет, произтичащ от това. След изборите, в края на май 2007, Софиянски не успява да се класира за евродепутат и делото срещу него за Милениум център е подновено.

През септември 2007 Софийският градски съд оправдава Софиянски по второто дело - за Милениум център.[7] Според Софиянски тогавашният главен прокурор Никола Филчев е завел делата „по поръчка на кръг от хора около него“.

През февруари 2008 Софиянски е оправдан и по делото за „Гурко“ и НИКМИ АД, след като обвинителят заявява, че няма достатъчно доказателства срещу обвиняемите.

 

 

tes