A A A
Четвъртък, 19 Юни 2014 15:21

Национален военноисторически музей

Written by 
Rate this item
(0 votes)

Националният военноисторически музей (НВИМ) е държавен музей, който от създаването си до днес е структура на Министерство на отбраната (респективно Министерство на войната и Министерство на народната отбрана). Той издирва, съхранява, научно обработва и популяризира културни ценности, свързани с националната и европейска военна история. НВИМ развива своята дейност на територията на цялата страна.

За своето почти вековно присъствие в културноисторическото пространство в неговите фондове са съхранени и проучени повече от 1 000 000 културни ценности, свидетели на българската и европейска военна история.

 

Националният военноисторически музей е културен и научен институт, който:

  • издирва, изучава, събира, придобива, съхранява, опазва, документира, популяризира и представя културни ценности и образци, свързани с българската военна история, с познавателна, образователна и естетическа цел
  • проучва, регистрира, опазва и поддържа военните паметници, свързани с българската военна история
  • изпълнява произтичащите от предходните точки културно-възпитателни, образователни и информационни дейности
  • извършва научноизследователска дейност, подчинена на основната му дейност
  • организира и провежда научни прояви (конференции, работни срещи, дискусии, кръгли маси и др.)

 

В музея работят комисии, оторизирани от Министерството на културата за оценка на културни ценности - оръжие, отличия и други предмети, по профила му.

Националният военноисторически музей е специализиран по тематичен обхват и национален по териториален обхват на дейност и включва:

1. НВИМ - София

2. Филиали:

  • Военноморски музей - Варна
  • Парк-музей на бойната дружба - 1444 г. - Варна
  • Музей на авиацията - Крумово.

 

РЕСУРСИ И МАТЕРИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ

НВИМ има 40 дка външна и 5 000 кв. м. вътрешна експозиционна площ.

Експозицията на музея е решена в тематично-хронологичен и колекционен план. В нея са показани 28 000 експоната от едномилионния фонд на музея. Акцент в тематично-хронологичната част, която проследява развитието на Българската армия е участието ѝ във войните за национално обединение. Колекционната експозиция представя оръжие, отличия и униформи – трите най-стари и богати сбирки на музея.

Библиотеката осигурявя достъп до 13 729 тома специализирана литература. Скоро тя ще предостави и електронен достъп до колекциите на музея.

Съвременно оборудваните фондохранилища са разположени на площ от 4 200 кв. м

Извън експозиционната си площ НВИМ има зали за временни изложби с 210 кв. м, 250 кв. м и 480 кв. м площ, конферентна зала с 200 места с възможност за симултанен превод на два езика, зала с 60 места, сувенирен магазин, кафе.

 

ПОСТОЯННА

АНТИЧНОСТ И СРЕДНОВЕКОВИЕ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ

Траките са най-старото и многобройно население, обитавало земите на Балканите още от IV хил. пр. Хр. Войнствени и храбри, траките владеят до съвършенство военното изкуство и се славят като изключителни бойци. Търсени и желани съюзници на много народи в древността, те дават на света Орфей и великия предводител на угнетените роби – Спартак. В V в. пр. Хр. траките създават Одриското царство. Взаимните контакти на тракийската материална култура с гръцката класика и римската императорска епоха оставят изключителни шедьоври в националнaта ни съкровищница.

През VII в. маневрената конница на прабългарите начело с хан Аспарух се свързва в здрав боен съюз с пехотата на славянските племена, отседнали трайно в земите отвъд р. Дунав. Създава се една от първите държави в Европа през Средновековието – България. Успешните войни с Византийската империя, арабите, аварите и други нашественици разширяват границите на държавата и я налагат като първостепенна сила в Европейския Югоизток. Българските владетели Крум, Симеон Велики и Самуил остават в историята не само като мъдри държавници, но и като изключителни пълководци. Битката при Върбишкия проход в 811 г., разгромът на ромеите в 917 г. при р. Ахелой, неподражаемата по стратегически замисъл и изпълнение война в 986 г. са крачки напред в европейското военно изкуство.

Търновското въстание от 1185 – 1187 г., начело с болярите Асен и Петър, възстановява българската държава и поставя начало на политически и военен възход. Строят се нови укрепителни съоръжения; формират се всички родове войски, характерни за епохата – лека и тежка кавалерия и пехота, части обслужващи обсадната техника и флот; настъплението се превръща в основна стратегическа мярка. Границите на българската държава опират на три морета – Черно, Бяло и Адриатическо.

В битката при Одрин в 1205 г. цар Калоян разгромява непобедената дотогава кръстоносна армия на западните рицари. След победата над епирския деспот Теодор Комнин в 1230 г. българският владетел Иван Асен II с гордост се нарича „цар на българи и ромеи”. Въоръжената съпротива на българския и балканските народи в края на XIV в. изиграва решаваща роля за възпиране на османското нашествие в Европа.

 

 

 

Read 23027 times

 

tes